Прополис

История

Първите сведения за използването на прополиса са намерени в древен Египет(3200-1100г. Пр. Хр.) в папируса открит от немския египтолог Еберс. Този свитък дълъг 65 фута/19,81метра и съдържащ списък с древни лекарства е първото писмено свидетелство за използваните в онези времена лечебни растения и животински продукти, сред които е и пчелния клей. Използвали го главно в процесите на балсамиране и мумифициране телата на умрелите, т.е. били открити присъщите му свойства на консерватор.

Древните гърци (1900-300г.пр. Хр.), които дали и името прополис, го използвали най-активно заради антисептичното му и ранозаздравяващо действие.

В “История на животните” Аристотел го препоръчва при инфектирани и гнойни рани и при проблеми с кожата. Като лечебна субстанция се появява и в някои староеврейски тесктове, а изключителните му терапевтични свойства се описват още в СЗ. Знанието се предало и в древен Рим, където пчелния клей се продавал по-скъпо от меда, а всеки легионер носел парченце прополис в раницата си по време на дългите военни походи.

В произведенията на Плиний и Диоскорид, започнал научен спор относно произхода на прополиса, но общата констатация била, че той намалява болката, оздравява раните, абсцесите, язвите, премахва възпаленията и е добро обезболяващо средство. Към тези твърдения се присъединява век по-късно и великият Гален.

На другия край на света инките в Южна Америка, също познавали и използвали прополиса заради антимикотичните му свойства при лечението на болести съпроводени с треска.

През 11в. Авицена (980-1037г.-персийски лекар, философ, учен, смятан за баща на съвременната медицина), съветва да се употребява пчелен клей при рани от стрели, както и при всякакви нелечими по друг начин рани.

В Европа старите медицински трудове от 12в. показват, че този безценен пчелен дар влиза в състава на множество лекарства срещу кожни заболявания и възпаления на горните дихателни пътища.

Прополисът се приема и за една от тайните съставки в лаковото покритие на струнните инструменти(цигулки, арфи, чела) на великия майстор лютиер Антонио Страдевариус(1644-1737).

По времето на Наполеон Бонапарт(1769-1821) и големите му военни кампании френските войници също масово използвали прополиса при третирането на раните си. Но най-активно и официално като дезинфектант и за анестезия пчелния клей бил използван от английските лекари в т.нар. Бургски войни. Бурите са холандски преселници в Африка, които започват антиколониални войни срещу англичаните.

През втората световна война руските лекари също използвали прополиса за лечение на ранените войници и като дезинфектант в болниците. След което за дълги години бил забравен.

“Открил ”го наново датския биолог К.Лунг.Аагаард, който бил любител пчелар. През 1967 година той се разболял от остро възпаление на гърлото, но вместо да си остане вкъщи и да се лекува тръгнал на екскурзия с колегите си. През нощта вдигнал 40градуса температура и вече в делириум му изплувала думата “прополис”. Едва стигнал до кабинета си, извадил го, счукал го и залял с гореща вода. Филтрирал го няколко пъти, с част от получената течност изплакнал обилно гърлото си, а останалата част изпил, легнал и заспал.

На другия ден бил съвсем здрав и решил да се заеме с проучването на този пчелен продукт по-задълбочено. До 1973 година в Дания били направени още редица научни изследвания и всички те потвърдили изключителните лечебни свойства на прополиса, доказали липсата на странични явления при лечението с него и описали механизмите на неговото действие.

Доказана практически и научно била невъзможността  от приспособяване и изграждане на имунитет към прополиса от страна на бактерии и вируси, а същевременно била констатирана увеличаваща се противомикробна активност на някои антибиотици при съвместна употреба.  Изследванията продължават и днес в научни лаборатории по целия свят, резултатите от които се обобщават на световни научни срещи и симпозиуми.

Свойства и действие на прополиса

Народната медицина през миналите векове е лекувала с прополис много болести.

Действие на прополиса:

• противовирусно
• противомикробно
• противогъбично
• противовъзпалително
• имуностимулиращо
• болкоуспокояващо
• противотуморно
• детоксикиращо и регенериращо тъканите

Появяването на нови, ефективни химични антимикробни средства спомогнало прополиса да бъде незаслужено забравен.

През втората половина на 20в. Отново нараства интересът към пчелните продукти и лечението с тях-Апитерапия.

Днес лечението с прополис е теоретично и експериментално обосновано. То е признато (в Русия, Япония, Китай и др. страни) като своеобразно лекарствено средство с многостранно действие и се използва при лечение на кожни, белодробни, сърдечно-съдови, стомашно-чревни и др. болести.

Той е ефективно антибактериално средство, предпазващо пчелното семейство от вируси, гъбички и бактерии, помага за запазването на здрав и постоянен микроклимат  в кошера. Изследванията показват, че в телата на пчелите, които непрекъснато контактуват с прополиса няма патогенни микроорганизми.

Съставът на прополиса дълго и правилно съхранен се променя незначително(потъмнява), а неговите антибактериални свойства остават почти непроменени.

Думата прополис идва от гръцки и в превод означава “защита на града,”pro-преди” и ”polis-град”.

Също така той служи като един своеобразен филтър за вирусите и други вредни микроорганизми,които биха могли да навлязат в кошера. С него пчеличките дезинфектират жилището си и затварят ненужните и прогнили отвори в кошера.  По този начин пчелите създават един микроклимат в пчелното си семейство, чист от зарази и болести.

Във всеки район прополисът е различен в зависимост от преобладаващата растителност, и въпреки това основните защитни свойства на прополиса остават почти едни и същи.

Пчелите приготвят прополиса от защитните вещества, които някои растения отделят чрез кората и пъпките си (например тополите). Това са различни видове смоли восъци, етерични масла и др. Те го обработват с челюстите си, премесвайки го със слюнка, вкарват го в кошера и там полират всяка една повърхност, като по този начин я предпазват от микроорганизми.

С прополис те обработват и вътрешните повърхности на пчелните килийки. Натъркват телата си с прополис и по този начин използват неговото защитно действие.

В студено време с прополис пчелите ограничават въздушните потоци в кошера, като по този начин го използват като термоизолатор. Със своята бактериостатична, бактерицидна, антисептична, антимикотична и антирадиационна активност, прополисът е основен фактор, който препятства развитието на заболявания в един обем около 50 литра, където водят интензивен живот 50 000-70 000 пчели и където дневно минават през входа около 100 000 пъти.

Влажността в кошера е около 70 %, температурата е 37-38 градуса, има високо съдържание на захари-това е идеалната среда за развитие на микроорганизми, гъби и плесени, но благодарение на прополиса е абсолютно стерилна.

Най честите източници на прополис са елдата, тополите, върбите, кестените, боровете.

Прополисът е един от най-ценните пчелни продукти, поради това, че притежава силно лечебно действие без да е токсичен.

Повече информация, относно използваните източници може да намерите тук.

Статията има чисто информативен характер. Каквато и билка да използвате,преди това се посъветвайте с вашия дерматолог или фитотерапевт!

Бъдете здрави!