От Елена Пеева
- 55
Хепатитът в същността си е възпаление на черния дроб, но какво всъщност представлява хепатита и заразен ли е. Най-често срещаните форми на хепатит са: хепатит A, хепатит B и хепатит C, в по-старата литература наричан още “нито А нито Б хепатит”.
Открити са още хепатит D, хепатит E и хепатит G. През 90-те години на миналия век, учените съобщават и за вирус на хепатит F, но все още изследванията и потвърждаването му продължават.
Какво представлява хепатит A
Хепатит А е възпаление на черния дроб, причинено от вируса на хепатит A (HAV). Обикновено не протича много тежко, като започва от две до шест седмици след контакт с вируса и продължава не повече от два месеца.
Хепатит A е широко известен като инфекциозен хепатит, защото се разпространява сравнително лесно от заразените сред хората от тяхното обкръжение. Щом инфекцията свърши, няма продължителна хронична фаза на заболяването. Не са малко случаите, при които настъпва рецидив на заболяването или повторение на симптомите около месец след първото боледуване.
Епидемиите от HAV инфекция могат да засегнат десетки и дори стотици хора. Най-често големите епидемии от хепатит А се свързват със заразени работници от хранително-вкусовата промишленост, които замърсяват преработените храни. Храната може да бъде заразена от канални нечистотии , а черупчестите животни като миди, раци, стриди и други са считани за най-честите виновници.
При определени групи съществува по-висок риск от заразяване с хепатит A. Към тях принадлежат:
- Деца и служители в детските ясли и градини
- Хора, живеещи на гъсто и в лоши хигиенни условия
- Полово активни хора
- Хора на екскурзия, които посещават места с често разпространен хепатит A
Какви са симптомите на хепатит A
Времето от заразяването с HAV до появата на симптоми варира от 2 до 7 седмици, като средно е около един месец. Вирусът се появява във фекалиите, особено към края на инкубационния период. Той може да живее в продължение на няколко часа на повърхността на кожата и през това време да бъде предаден на други хора.
Инфектираните с вируса хора са най-заразни от началото на седмицата преди симптомите да се появят, и остават заразни до момента, в който се забележи появата на жълтеница (пожълтяване на кожата и склерите на очите).
Първите симптоми, които се появяват са отпадналост, болки в мускулите и ставите, гадене и загуба на апетит. Характерна е лека повишена температура, черния дроб се увеличава,като причинява болки в горната дясна част на корема.След това се появява жълтеница, обикновено с продължителност от 7 до 10 дена.
Повечето пациенти с остър хепатит A, дори когато е в тежката форма, започват да се чувстват по-добре след две до три седмици и се възстановяват напълно след 4 до 8 седмици. След възстановяване от хепатит A, човек вече не е носител на вируса и придобива имунитет за цял живот.
Как се предава хепатит B
Изследванията сочат, че повече от 300 милиони души по света са заразени с вируса на хепатит B (HBV). Той се среща както в остри (бързоразвиващи се), така и в хронични форми и е едно от най-честите хронични инфекциозни заболявания в световен мащаб.
Известен повече като серумен хепатит, хепатит B, изписван още като хепатит B може да бъде от лек до много тежък. Някои хора, заразени с HBV, не развиват никакви симптоми, но могат да носят HBV в кръвта си и да предават инфекцията на други хора. В хроничната си форма инфекцията може да унищожи черния дроб чрез процес на цикатризиране, наречен цироза.
Вижте още: „Билколечение и апитерапия при цироза„
Когато човек се зарази с HBV, вирусът влиза в кръвния поток и телесните течности и е в състояние да премине през микроскопични цепнатини в кожата, устата или в областта на гениталиите. Тази инфекция може да се случи при раждането, когато майка с хепатит B може да предаде HBV на детето си. Също така вирусът може да се предаде и от замърсени игли и при полов контакт с лице, заразено с HBV. Хепатит B не може да бъде предаден при случаен битов или служебен контакт.
Какви са симптомите на хепатит B
По-голяма част от инфекциите се наблюдават при юноши и млади хора. Тежки симптоми и жълтеница се появяват само при около 20% от заразените пациенти, а около половината от тях не показват никакви признаци. Повечето от болните имат единствено грипоподобни симптоми. Острият хепатит B се характеризира със загуба на апетит, гадене и болка в горната дясна част на корема. В сравнение с пациентите,боледуващи от хепатит A или , тези с HBV се нуждаят от повече почивка на легло.
Ако HBV инфекцията продължи повече от 6 месеца се счита вече за хронична. След този период вероятността тя да изчезне е много по-малка. Не всички носители на вируса развиват хронично чернодробно заболяване, всъщност повечето нямат никакви симптоми.
Трябва обаче да се има предвид и другата статистика, че един на всеки четирима носители на HBV развива цироза. Освен това пациентите имат увеличен черен дроб или далак. Най-сериозното усложнение е развитие на рак на черния дроб.
Голяма част от пациентите с остро заболяване се възстановяват до три месеца. Но при 10% от случаите с хронична инфекция се получават най-сериозните усложнения и смърт в резултат на HBV инфекция. При хората заразени едновременно и с HIV и хепатит B, вероятността от смърт е по-голяма, отколкото при хора, заразени само с една от двете форми. Дори когато не се развият симптоми на чернодробно заболяване, хроничните носители остават заплаха за другите хора, тъй като се явяват източник на зараза.
Как се предава хепатит C
Хепатит С или HCV, причинява бързоразвиващо се и в повечето случаи продължително заболяване. Разпространява се основно чрез контакт със заразена кръв. HCV е основната причина за приливния хепатит, който може да се развие при пациенти, на които им се прелива кръв.
Приблизително двама на всеки трима души, заразени с HCV, могат да продължат да носят вируса в кръвта си и да се превърнат в преносители, които могат да предават инфекцията и на други хора.
Най-често срещания начин за предаване на хепатит С, е когато кръв съдържаща вируса, навлезе в кръвния поток на друг човек през дефект в кожата или лигавицата (вътрешната обвивка) на устата или половите органи. HCV може да бъде предаден от заразена майка на плода. Също така той може да бъде разпространен при полов акт, особено ако в този момент единия от партньорите страда от остра инфекция.
Какви са симптомите на хепатит C
Повечето от половината пациенти, развили хепатит С, нямат симптоми или признаци на заболяване. Понякога се наблюдават леки грипоподобни симптоми. Приблизително един на всеки четирима пациенти развива жълтеница, а някои пациенти губят апетит и се чувстват изморени. Гаденето е също често срещан симптом.
При повечето пациенти HCV може да бъде открит в кръвта шест месеца след началото на острата инфекция и тези пациенти се считат за носители на вируса. Ако вирусът се задържи една година, почти няма вероятност да изчезне напълно. Около 20% от хронично болните развиват цироза.
Цирозата може да се развие само след изминаване на продължителен период от време-понякога цели 20 години. Но в същото време много от пациентите не развиват цироза, а вместо нея имат лека хронична форма на инфекция, наречена хроничен персистиращ хепатит.
При приблизително една пета от пациентите, заболели от хепатит С, острата инфекция отминава и те се възстановяват напълно след четири до осем седмици и няма последващи проблеми. При останалите съществуват два риска-те могат да развият хронична чернодробна инфекция с възможни сериозни усложнения, като например рак на черния дроб, а освен това продължават да носят вируса и могат да заразят и други хора.
Общият риск от развитието на цироза е около 15% за всички пациенти заразени с HCV. Чернодробната недостатъчност е по-рядка при хроничен хепатит С, отколкото тези с други форми на хепатит. При хора, които страдат от СПИН, инфекцията от хепатит С увеличава риска от рак на черния дроб.
Вирусен хепатит D
Хепатит D се появява единствено при пациенти, които са заразени и с хепатит В. Заразяването с с вируса на хепатит D (HDV)става едновременно с хепатит В, или се развива по-късно, когато инфекцията с HBV е навлязла в хронична фаза.
Хепатит D може да бъде много тежък. При наличието на двата вируса острата инфекция винаги е по-сериозна. Освен това, вероятността хората с двете инфекции да развият чернодробно заболяване е много по-голяма.
Симптоми и лечение на хепатит D
Както и при останалите форми на хепатит най-ранните симптоми са гадене, загуба на апетит, болки в ставите и отпадналост. Може да бъде повишена температурата, а увеличения черен дроб да причинява дискомфорт и болка в горната дясна част на корема. По-късно може да се развие жълтеница.
Делта вирусът представлява малка и непълна вирусна частица. Може би това е причината той сам да не може да причини инфекция. Съпровождащия го вирус HBV, в действителност оформя покритие върху HDV частицата.
Когато хепатит B (HBV) и хепатит D (HDV) инфекциите се развият едновременно-състояние, наречено съпътстваща инфекция-като правило следва пълно възстановяване. Само 2 до 5% от пациентите се превръщат в хронични носители.
Когато първо се появи HBV инфекция, последвана от HDV инфекция, състоянието се нарича допълнителна инфекция. Между половината и две-трети от пациентите с допълнителна инфекция развиват тежък остър хепатит. Около две-трети от хронично заразените с HDV, обаче развиват цироза на черния дроб. Ако се развие тежка чернодробна недостатъчност, вероятността пациента да оцелее е не по-голяма от 50%. Трансплантацията на черен дроб може да увеличи тази цифра до 70%.
Какво е вирусен хепатит Е и как се предава
Хепатит Е е известен още като епидемичен нито хепатит А , нито В хепатит. Също като хепатит А той е остро и краткотрайно заболяване, което понякога може да причини чернодробна недостатъчност. Той се среща в държави, където човешките нечистотии са попаднали в системата за подаване на питейна вода. Големи епидемии са избухвали в азиатски и южноамерикански страни, в които санитарния контрол е занижен.
Съществуват най-малко два щама на HEV-един, който се среща в Азия, а другите в Мексико. Вирусът може да започне да се дали в стомашно-чревния такт, но се развива основно в черния дроб. Инкубационния период от 2 до 8 седмици, след което се развива жълтеница, висока температура, гадене, загуба на апетит, болки в дясната горна част на корема. Най-често заболяването е леко и отминава до няколко седмици без трайни последици.
Хепатит Е никога не се превръща в хронично заболяване, но в редки случаи острото заболяване уврежда толкова много чернодробни клетки, че черния дроб не може да функционира. Това състояние, наречено скоротечна чернодробна недостатъчност, може да причини смърт. По-голямата част от пациентите, които се възстановяват от острата инфекция, не продължават да носят HEV и не са заразоносители.
Най-сериозни епидемии на хепатит Е са регистрирани в Китай-1986-1988-около 100 хиляди случая и в Индия-1991-около 79 хиляди случая.
В повечето случаи HEV не е смъртоносна болест, но на някои места в света-1-2% умират от напреднала чернодробна недостатъчност.
При бременните жени смъртността достига 20%
Как става заразяването с хепатит G
Вирусът на хепатит G е описан за първи път през 1996г. Международната комисия за таксономия на вирусите го обозначава като GBV-C. Към 2008г. все още се знае много малко за честотата на заразяване, за характера на заболяването и начините на превенция.
Това, което е известно е, че прелята кръв съдържаща GBV-C, е довела до няколко случая на хепатит. С риск да бъдат заразени са хората с хемофилия, които се нуждаят от големи количества кръв, хората с бъбречна недостатъчност, които са на хемодиализа, както и онези, които използват интравенозни лекарства.
Някои изследователи смятат, че може да има цяла група GBV-C вируси, а не само един. Други продължават да се съмняват, че GBV-C наистина причинява заболяване. Ако причинява типът на последвалото остро или хронично заболяване не е ясен. Когато е диагностицирана острата GBV-C инфекция обикновено е била лека и кратка.
Когато повече пациенти бъдат изследвани след острата фаза, ще стане ясно дали GBV-C може да причини тежки увреждания на черния дроб.
Повече информация, относно използваните източници може да намерите тук.
Статията има чисто информативен характер. Каквато и билка да използвате, преди това се посъветвайте с вашия дерматолог или фитотерапевт!
